in through time
времето тече а аз все не мога да го хвана.
така е, но пък и не се и опитвам, май. явно. лятото се изниза, даже годината и осъзнавам как нищо хубаво не ми се е случило. бях на концерти, много концерти. видях хора, много хора и все чувствах нещо друго, нещо което ако беше гледано под друг ъгъл на призмата щеше да е велико.
промених си до голяма степен музикалния вкус. промених се и аз. запознах се с нови хора, но нещо май не се оказаха моите хора. сравнение с миналото напоследък съм се кротнала, хем съм аз хем не. сложно е за обяснение, много малко които ме познават биха ме разбрали, ако изобщо може да се каже че ме познават. имам нужда от него, но покрай него не съм себе си. жалко е.
направих неща, които надали бих направила иначе, зарязах други, което за някои е тъжно. не мисля за бъдещето, защото настоящето липсва, залепнала съм на място и гледам около мен. хора идват и си отиват, когато си отиват просто му затваряш вратичката и хвърляш ключа някъде, но винаги ще знаеш къде е ако имаш нужда от този човек. дори и да е далечен спомен.
разбрах за 2 българки в американски продукции. адмирации. музика. още по-похвално.
а сега.
чай.
