ending credits…
квото беше – беше, no more varna, no more моренце :/
смачкано ми е.
не знам от де да почна и де да отида. ама тъй е, живот, клише звучи ама кво да прайш, някой си гений го е казал. ма то да беше един дето се прай на гений.
от друга страна котето ми се е настанило в скута и тва ме радва. много. ма как няма такава огромна бяла топка да се сгуши в теб и да не ти е яко.
мисля да си почина малко преди да хукна пак из бг, а таз седмица дето идва се очертава мнооооооооооо тежка, ма наистина много…2 рожденни дни и 1 концерт и всичкото едно след друго, кога и как ще се прануват работите не се знай, ма се знай, че ще е зле. то тва стига кат се замислиш.
и као кажа да си почина малко става въпрос за 2 дни може би, щото иначе ся щях сигурно да се кандилкам из пътищата…
тряя да споделя щото е маса олигофренско менютата в едно заведение по софийски земи чис…мръсни.
съответно фокусът е на перфектно ниво, се пак аз снимам…никой не може д апостигне такъв блър къвто само аз си знам как..
та..заблях се аз по едно време, като съвсем се откъснах от случващото се на наща маса и погледът ми бе привлечен от съседната маса…3 дами на възраст 40+..абе мани, за кво почнах да го казвам няям идея ама беше зле, поне на мен ми се стори зле…къде си е да идеш в кантара и да пийнеш биричка.
ъъъ.
бла.
На 19. Все още имам млечни зъби и преди няколко дни за първи път ми взеха кръв. венозно. и все още не си знам кръвната група, което-не-е-чак-толкова-важно.явно.
Отново се размотавах из БГ, като разлепен афиш и отново станах свидетел на какви ли не безумия и умия.
Първата ми спирна беше Пловдив – бира, хубави хора, хубав град и много сняг, или поне достатъчно за да се чувствам като на ледена пързалка. След това се приземих в София, и по-точно в Люлин/град в града както казват някои/. За първи път се качих в софийското метро /УАУ!/ и впечатлението, което ме удари по главата и остави дълготраен белег в мозъка ми, беше че все едно съм в метрото на някой филм. хората пътуват унили, замислени, изморени, сърдити на целия свят, бързащи да се приберат по домовете. по някои от женските лица се изписваше нещо като ужас и нежелание да се приберат, щото знаеха какво ги чака у тях – натурии, гладни мъже, деца и животни… от време на време се срещаха и весели лица, улисани в разговори кой какво на кой направил и защо по този начин и пр…
Съжителството с 5 човека се оказа интересно, дори забавно. аз бях настанена в самият ледник – кухнята. на моменти си мислех, че в хладилника/”мраз” ако не се лъжа/ ще ми е по-топло от самия хладилник, в който се намирах. плюсът беше, че разполагах 24 часа с ядене и пиене. обитателите си бяха оформили едно прекрасно барче, състоящо се с минимум 6 вида вина, поне толкоз аз успях да преброя, и какви ли не други съблазняващи окото алкохолища.
В понеделник вечер приятели и познати направиха, в последсвтие разбрах, първият си концерт пред публика в, предполагам известния, клуб Fans. въпросната група беше “Кота 0″ /кота нула/. пяха кавъри, лигавиха се, особено вокалът. на моменти може би маааалко се прекаляваше с лиричните отклонения, но имаше една групичка, дето много се радваше на всяка изръсена простотия. много се зарадвах, като прозвуча easy/т’ва съвсееем между десетото и петнайстото го казвам 
/. изключително голям кеф… групата главно е съставена от старозагорци и точно поради тази причина се размотаваха листи формат а4 с надписи “фен клуб стара загора”, “само кота 0″ и др. в заведението имаше МНОГО хора, дори беше под въпрос дали ние /4човека/ ще успеем да си намерим някое местенце. намери се. свряни в едно тъмно ъгълче, огрявани от една мини свещичка и с питие в ръка се радвахме от разстояние. в малката 15минутна почивка моите хора ме зарязаха и аз останах сама с пиенето. не, че се оплаквам…дори ми беше забавно. може би тогава осъзнах, че ако ходя сама на разни концерти няма да ми е особено скучно 
след концерта всички доволни, пийнали, кръжащи наляво надясно се ориентираха към изхода.на въпросът откъде се взеха толкоз народ при положение, че това е първият концерт на групата, беше отговорено: “всичко тръгна от facebook.”. явно тези сайтове не са чак толкоз малоумни…но то стига един да каже на друг, независимо къде…
шмрък.
