dude, where’s my beer?
в предния/долния/ пост рекох, че ми се ходи някъде ей тъй за ден. ми отидох. в пловдив. мнооооооо яко, ся ме е яд, че само за ден, ма пак ще ида. да, бе, знам че т’ва е ясно…
та седях си аз една неделна вечер и рекох, че на другия ден отивам в плд, пък ако ще и лавини, айсберги, ледени шушулки и пр. да ми се изсипят с тоновете отгоре. фанах си кат културните хора едно влакче по обед, то пък се оказа ебати раздрънканата история, не можех да си чуя мислите. не че ги имах…
ппочаках си аз до една огромна купчина сняг пред пощата и гледах наоколо кво се случва, дори си помислих, че тая купчина сняг ще е перфекното скривалище ако видиш нежелан човек да минава оттам…вярно само за времето когат е -2 градуса, примерно, ма кой ти го дава и толкоз. перфетно. /тука малко отклонение, в момента на заден фон тече няква испанска китарка, баш за оея летните времена, дето ти се иска да се поразголиш такова, да пиеш биричка и зяпаш залеза…приииииииказка, и тва време ще дойде. връщаме се към същественото/ ->
тъй по някое време вечерта се излиза такова и се отива някъде да се пийне по нещо. моя милост ,съответно последната издънка на масата, си поръчва биричка, а всички останали разни работи от сорта на кафенце, сокче и тем подобни…заблях се в няква точка и като се обърнах ХОП биричката ми я нямаше…eeerm, wait. wtf? периферното ми зрение улови престъпника…ех може ли да откажеш просто…как да е, тука не знам кво да кажа.
връщането ми беше някво забавно, в смисъл не ми пукаше от нищо и имах енергия за много време напред.
айде лятото да идва и да ходя на балкааааааааан и на морееееееееее и да правя глупостиииии и да си обърна деня с нощта…не че ся не е почти тъй, ма кат си в цивилизацията спазваш някъв странен режим щеш-нещеш…
та да се върна на пловдив…преди да си тръгна бях отвлечена по собствено желание в red eye. клошарско заведение, мноо яко, напичаше едно слънчице и тъй хубу ми напече гръбчето, че не ми се тръгваше…типичен бар с типичните скърцащи врати на входа/2 броя/ и типичната готЯна музика…поне колкото помня…съответно яката маса беше заета, ма там и на пода да седнеш май няма да е по-различно, само дето ще трябва да те ппрескачат…инак бааааааш на центъра е изтипосано…ако видя някой фЯшън да се замъкне там не знам кво ще напрая аз…
ай стига толкоз.
another trip >.<
Да, бе, не се спрях, не ме е срам, но и нямам намерение да се спирам да пътувам. прави ми кеф, макар и не винаги да се развиват по план нещата. /това изречение ми се струва, че не можеше да го напиша по-объркано…или пък…/
преди 2 дни ходих до варна за изпити, историята покрай тях някак си ще я спестя щото…абе изпити, кой го интересува. съблогърът ми, който нещо се губи *помахва с тъпа усмивка на монитора с цел да бъде видяна* като прочете предния пост рече, че ще е по-яко ако следващия път туря я някоя снимкя, я някое клипче….реченето сторено, фанах си сапунерката и като ми избиха балансите, и не забравях, че си я нося в джобето, снимах разни работи, които ще приложа по-долу…
вече се чете по-долу, дето ще слагам снимките и, надявам се, по-малко писане.
тъй. ставам си аз по някое си време, мотая се из нас, губя време по севъзможни начини, като един много ефикасен е да гледаш тъпо някъде и става време да ходя да хващам влакчето. този влак не е просто влак, а последните му 4? вагона на гара карнобат/да, бе, много пъти ми се е искало да отскоча до фабриките там…сещаш се/ се отделят за бургас. съответно тва винаги го забравям, щото рядко пътувам с него влак. седя си аз кротко в купето, слушам някви песни от мп3то и в един момент спираме насред къра…то тва е някъв нормален номер, щото винаги чакаме “по-тежките-влакове-дето-са-с-предимство-щото-ни-се-движат-по-наща-релса-и-нали-да-не-стане-БУМ” и викам си дай да снимам…вадя сапунерката, която е на ~6 години?, не съм много сигурна де, настройвам й там квото разбираm – без светкавица, исо спийд, моуд блабла, отварям изключително чистия джам и заемам поза….всичко хубу аама кво да снимам?
ми кво да снимам….къра ще снимам – 2 дървета и едно камионче м/у тях ->
след кат минахме гара комунари, мисля беше, почнаха езерата, гьоловете и още как се сетиш да го наречеш и реших че ще снимам първото корабище дето видях, съответно размазах доста картинката, но с малко въображение ще си представиш, че туй е кораб в гьол…
иииииииииии забрайх да покажа ей тва, на снимки никак не е яко такова, ама на живо си беше доста внушително, мноо приказно, кат изключим умрелия фон, ама и така се връзваше….
стигнах си аз по живо по здраво във варна, защитавах курсове, пих бира в на всички познатата предполагам алба, мотах се, и се ядосах кат разбрах, че трябва да си ходя пак по никое време с нщния влак…не че ми пукаше особено щото редовно пътувам така, ама бях забрайла кво е чувството, което отчасти ми хареса…как да е, по варна се разходих преди да хвана “a 60 ton angel”…
логично е да минаваш по един и същи път всеки път за дадена дестинация, от която ти зависи живота хеахехаеа…аз винаги минавам, както и всички останали мисля, по една такава улица и винаги минавам покрай тоз магазин и винаги си викам “другия път ще влезна вътре”…никга не остава време, освен ако не реша някоя вечер да намина 
корабчето определено ми харесва…
нормалните хора, било то туристи или не винаги снимат катедралата….била съм във варна и кат турсит и като жител и нито веднъж не я снимах тая катедрала, ни през деня ни през нощта, независимо колко внушително изглежда, а не е като да не съм имала срещи на козерката…абе мани, но пък не знам защо винаги съм искала да имам часовникът на гарата…и си го снимах, ей тъй.
и тръгнах си аз, отворих си книжката, която не вярвах, че ще е такава простотия, четях мирно, крото с няква тъпа усмивка заради написаното вътре и в един момент се паркира някъв младеж, заприказвахме се и се оказа, че знаем и посещаваме доста еднакви заведения не само във варна и т.н.т.н..нт.н.тн.т.нт.н.нтн…..
тва не знам що го написах, но ето и част от книжката, ако се скива нещо де…инак препоръчвам…както автора беше казал, читателите са умни и сами знаят де да слагат точки, запетаи, големи и малки букви…
аййййййй стига толкоз.
